Да свалиш президент

Капитанът отказа да напусне кораба

Николай Йотов
Bulgarian Post
22.04.2007 г.

След като беше изваден от президентския дворец "Котрочен" с вота на 322-ма депутати и сенатори, румънският държавен глава взе решение да удържи докрай на потъващия заедно с него мандат. В същото време Румъния се сдоби с временно изпълняващ длъжността президент.

На 17 април, в поредното медийно обръщение два дни преди катастрофалния за него вот в парламента, румънският президент Траян Бъсеску заяви, че ако народните представители гласуват за суспендирането му, ще подаде оставка максимум "пет минути по-късно". На 19 април, часове след вота, на който избраниците на народа решиха да се освободят от налагащия се все повече като поредния авторитарен лидер на нацията президент, последният срещна народа на площада.

Хиляди се стекоха на пиацата пред Народния театър в Букурещ за да изразят "спонтанната" си симпатия към своя любим лидер. След като държа в напрежение медии, коментатори и симпатизанти и дори телевизионна камера беше пласирана пред входа на президентската резиденция за да следи за всяко раздвижване, ескортът на държавния глава се отправи към многохилядния митинг в центъра.

От импровизирана сцена на площада Бъсеску трудно взимаше думата от скандирания "Не подавай оставка!" и окуражителни овации. Видимо развълнуван, президентът заяви, че няма намерение да търси извинение от никого и за нищо. "Никога в президентския си мандат не съм извършил нарушение на конституцията", каза той.

През февруари специално създадена комисия установи двадесетина такива.

20 април, малко след 19.00 часа. В обръщение, което медиите чакаха като хищници, Бъсеску обяви, че няма намерение да подава оставка, като точните му думи бяха, "най-добрият изход от кризата е моето участие на референдум", а не предизвикването на президентски избори. „Надявах се с обявата си за оставка да предизвикам съвестта на управниците да заработи и те да организират предсрочни парламентарни избори“. Не станало и сега оттеглял намеренията си.

Умел ход. След като видя, че продължава да бъде народен любимец, реши да си пробва шансовете.

Час преди това изявление Конституционният съд отсече, че изпълняващ длъжността президент на Република Румъния става председателят на Сената Николае Вакарою. Вакарою обяви минути след това, че ако предшественикът му не подаде оставка, датата на референдума става 20 май.

Мандатът на третия демократично избран президент на северната ни съседка беше маркиран от няколко значими събития, в които той положи всички усилия да вземе дейно участие и да се запише в аналите на най-новата история на страната си. От номинирането на Калин Попеску-Търичану за министър-председател, през поемане на лична отговорност за освобождаването на тримата румънски журналисти, по времето, когато отвличането на чуждестранни граждани стана особено популярно в Ирак и официалното заклеймяване на комунистическия режим в Румъния.

На 22 май 2005 г. настъпи звездния миг на Траян Бъсеску, носещ името на всепобедния римски император Траян, когато тримата журналисти се завърнаха у дома след месеци на противоречиви информации за състоянието и съдбата им. Бъсеску ги посрещна на летището и позира с тях за някои от най-известните журналистически фотоси от най-новата история на Румъния.

Също както император Маркус Траянус, известен още като Траян, който в първите години от втория век след Христа завоювал земите на днешна Румъния и ги направил част от римската империя, Траян Бъсеску завоюва позицията на неоспорим победител и лидер на нацията. Защото по времето на кризата със заложниците се беше обявявал за носещ цялата отговорност за тяхното освобождаване. Стратегически ход, който му донесе неизмерима слава и уважение.

И всичко това може би щеше да е в рамките на достойното за слава и уважение, ако скоро след това не бяха възникнали съмнения за истинския характер на заложническата драма и за това, напускали ли са журналистите през цялото това време пределите на родината. Остана без отговор въпроса къде и защо бяха държани те далеч от близките си и всякакви публични появи и изяви в продължение на една седмица.

Така или иначе след май 2005 г. самочувствието на държавния глава порасна много над отдавна оредялото му теме и той започна да навлиза с все сила в работите на държавните институции. Мненията за изпълнението на техните задължения прераснаха в съвети, а съветите - в препоръки със задължителен характер. Той най-накрая се почувства уверен във възможностите, които му позволяваше поста и реши да поеме руля на най-големия кораб, на който се бе качвал от идването на демокрацията.

След като четири години се беше сражавал за управлението на столицата Букурещ с правителството на наследствените комунисти от Социалдемократическата партия, Бъсеску реши да започне да присъства все по-често на правителствени заседания по най-различни поводи. Румънската конституция казва, че държавният глава председателства правителствените заседания, на които присъства.

Малко след като бяха формирали съвместен кабинет (Демократическата партия на Бъсеску влезе в коалиция с Националнолибералната партия на Калин Попеску-Търичану, за да осигурят мнозинство за дясноцентристко правителство), президентът реши, че място за двама изявени водачи на политическата сцена няма.

Бъсеску започна да атакува премиера за всеки слаб според него ход във вътрешната и външната политика, започна да оказва натиск на министерския състав и да използва министрите от квотата на бившата си, поне официално, партия в полза на лични и чуждестранни интереси.

Една от тези намеси стана известна едва наскоро, по време на компроматната война между премиер и президент, в която през януари се намеси преминалата в опозиция Консервативна партия, някога част от широката управляваща коалиция. Председателят й, Дан Войкулеску представи част от документ с логото на най-големия производител на алуминий в Централна и Източна Европа – "Алро Слатина".

Според него през 2006 г. президентът лобирал за осигуряване на евтин ток за приватизираната от американска компания румънско предприятие за производство на алуминий. В документа личеше ръкопис на Бъсеску, в чийто набързо написани редове той се обръща към тогавашния министър на икономиката Кодруц Шереш с молба да "вземе най-доброто решение в полза на правителството" и "ако е възможно" - в полза на румънското общество.

През февруари месец специално създадена комисия констатира 19 нарушения на конституцията от страна на държавния глава. Конституционният съд успя само да смекчи заключението си дотам, че те "не били толкова сериозни", че да се иска отстраняването му.
Според някои, поради факта, че съдебната система и до днес е пълна с бивши апаратчици на румънската Държавна сигурност - Секуритате, които Бъсеску шантажира и използва за своите цели.

Странно впечатление прави, че румънците се гордеят със своя... император Траян. Предводителят, завладял и латинизирал земите на дачите ("румънските траки") е за историческата памет на Румъния това, което е президентът, бивш капитан от търговския флот, наложил своя авторитаризъм в младата й демокрация за своите избиратели, почитатели и поддръжници.

А победата на Бъсеску на един референдум след по-малко от месец е също толкова вероятна, колкото беше и отстраняването му с вота на парламента. Защото Вакарою, чието управление през 1992-96 г. се отличава с тотална липса на желание за икономическа либерализация, ръст на външния дълг и изказвания от типа "да съгласуваме икономиката си с тази на Русия, защото Западът ни дава твърде малко пари", няма време, нито възможност да балансира по никакъв начин имиджа на Румъния пред Европа или вътрешната политическа обстановка.

И Бъсеску знае това. Знае също, че, уви, сериозни претенденти за поста му при предсрочни президентски избори няма.

Политическите игри, сметки и увъртания продължават. И ще продължат докато не се смени цяло едно поколение.