Да свалиш президент

Николай Йотов, Букурeщ
Bulgarian Post
19.04.2007 г.

Румънският държавен глава може да бъде временно отстранен от длъжност ако парламентът в страната гласува с мнозинство за суспендирането му. Това е апогеят на кампанията анти-Бъсеску, подета през февруари от най-голямата опозиционна партия - тази на социалдемократите (ПСД), съвместно с консерваторите в страната.

В 30-дневен срок от евентуален положителен вот за суспендирането на президента Траян Бъсеску от страна на румънския парламент, ще бъде организиран национален референдум, на който народът ще изрази отношението си към бившия капитан от търговския флот. Изходът от референдума е решаващ, тъй като от него зависи съдбата на държавния глава. В случай, че народът гласува за отстраняването му от длъжност, ще бъдат организирани предсрочни президентски избори.

От друга страна президентът побърза да обяви, че ако парламентът гласува отстраняването му, сам ще подаде оставка "пет минути по-късно".

Социалдемократите обвиниха президента в изземване на държавни функции, оказване на натиск върху службите за сигурност и правосъдната система и системно нарушаване на конституцията. Наскоро комисия, оглавена от председателя на Консервативната партия, Дан Войкулеску, заключи, че има достатъчно основания за инициирането на вот в парламента за суспендиране на президента. В същото време Конституционният съд изпрати до двете камари на парламента официално мнение, че такива няма.

По конституция за служебен президент до провеждането на референдума бива назначен председателят на Сената. Това е Николае Вакарою, член на Социалдемократическата партия. Вакарою беше премиер на северната ни съседка между 1992 и 1996 година под президентството на първия демократично избран държавен глава Йон Илиеску, предпочитан от Москва преди промените за наследник на деспота Николае Чаушеску.

Заради вота срещу Бъсеску министър-председателят Калин Попеску-Търичану отложи през март изборите за евродепутати, първоначално насрочени за май т.г. Тогава той заяви, че щом политическите партии не могат да надскочат личните интереси в полза на европейското бъдеще на страната, то той не може да допусне изборът на представителите на Румъния в Европа да бъде повлиян от партийни сметки.

Само преди две седмици с обявяването на промените в кабинета, Търичану се отърва от коалиционния си партньор - Демократическата партия, чийто неформален лидер е държавният глава, като по този начин на практика го прати в опозиция и най-накрая отвоюва лидерската си позиция в управлението на страната.

Траян Бъсеску е човекът, предложил за поста министър-председател Търичану след изборите през 2004 година, когато мнозинството от гласовете на вота за парламент беше спечелено всъщност от дотогавашните управлявящи - социалдемократите.

Националнолибералната партия на Търичану и Демократическата на Бъсеску сформираха алианс "Справедливост и истина" (ДА), чрез който формираха дясноцентристкото си правителство, в коалиция с Консервативната партия и етническия Демократически съюз на унгарците в Румъния. Не след дълго обаче, двамата влязоха в остър сблъсък в оспорване на позицията "водач на нацията". Конфликтът им се задълбочи и през последните две години политическата обстановка е постоянно нестабилна заради размяната на удари между двамата най-големи, след много от които падаха главите на високопоставени чиновници, включително десетина на министри.

Икономическият климат се влияеше с променлива чувствителност през изминалата година от лабилните нерви на премиер и президент, но въпреки това страната успя да регистрира рекорден икономически ръст от 7.7% и приблизително девет млрд. евро директни чуждестранни инвестиции.

Бъсеску беше избран през 2004 година за поста държавен глава в съревнование с тогавашния премиер Адриан Нъстасе, след като години наред двамата си бяха оспорвали управлението на столицата Букурещ.

Преди 2000 година Бъсеску е бил за кратко министър на транспорта в няколко правителства, а преди 1990-а капитан на някои от най-големите кораби в румънския търговски флот.

Свалянето му от власт може да нанесе тежък удар по разклатеното от Нова година насам реноме на Румъния пред европейските й партньори, но пък може да се окаже и ключ към заздравяване отношенията между институциите в страната.