Ще управляват ли отново левите в Румъния?

Николай Йотов
Bulgarian Post
29.04.2007 г.

Временно отстраненият румънски президент Траян Бъсеску отива на референдум. Парламентът реши той да се проведе на 19 май. Румънската опозиция изпадна в паника.

Изпадна в паника, която се изрази във внезапно и шумно започване на нещо, което би трябвало да прилича на... президентска кампания. Само че без кандидат, а кампания за негативен вот срещу досегашния президент.

Тази седмица румънският парламент реши окончателно датата на референдума, на който народът трябва да реши остава ли или не Траян Бъсеску на поста, от който беше временно отстранен. Това е след двадесетина дни, на 19 май.

Проблемът на левицата, инициирала този политически прецедент е, че до този момент като че ли не си беше давала сметка за най-вероятния изход от вота на избирателите. Беше си затваряла очите и отлагала решението на ситуацията, при която гласоподавателите наложат волята си за оставането на Бъсеску като техен лидер.

Защото суспендираният държавен глава се ползва с всенародно одобрение, достигащо в определени райони на страната, до умиление, обич и преклонение. Защото колкото повече си създаваш имиджа на бунтовник срещу установената политическа клика, в която продължават да се коренеят закоравели комунистически механизми, нрави и апаратчици на иначе отдавна отминалия режим, толкова повече си уважаван и почитан от народните маси. Мразен от политиците, обичан от народа - успешната формула на Траян Бъсеску, имидж, за който той усилено работи вече две и половина години. И повече.

От друга страна, левицата със сигурност има идеи за свой кандидат. Единственият човек, който може да съперничи на Траян Бъсеску по брой медийни изяви, публични закани, обвинения, възторзи и гняв е именно лидерът на социалдемократите - Мирча Джоана.

Бивайки една от най-известните политически фигури за последните вече 17 години на румънската и международната сцена, с изпълнен мандат на външен министър в предишното правителство, Джоана прави все по-забелязващи се напъни към властта.

Ако шансовете на Бъсеску не бяха толкова големи, то голяма би била вероятността на предсрочни президентски избори Румъния да направи не толкова неочакван завой към едно червено управление, твърде скоро след като то доказа безпомощност в демократичния преход. Това обаче няма да попречи на социалдемократите през 2008 г., когато са редовните парламентарни избори.

Да свалиш президент

Капитанът отказа да напусне кораба

Николай Йотов
Bulgarian Post
22.04.2007 г.

След като беше изваден от президентския дворец "Котрочен" с вота на 322-ма депутати и сенатори, румънският държавен глава взе решение да удържи докрай на потъващия заедно с него мандат. В същото време Румъния се сдоби с временно изпълняващ длъжността президент.

На 17 април, в поредното медийно обръщение два дни преди катастрофалния за него вот в парламента, румънският президент Траян Бъсеску заяви, че ако народните представители гласуват за суспендирането му, ще подаде оставка максимум "пет минути по-късно". На 19 април, часове след вота, на който избраниците на народа решиха да се освободят от налагащия се все повече като поредния авторитарен лидер на нацията президент, последният срещна народа на площада.

Хиляди се стекоха на пиацата пред Народния театър в Букурещ за да изразят "спонтанната" си симпатия към своя любим лидер. След като държа в напрежение медии, коментатори и симпатизанти и дори телевизионна камера беше пласирана пред входа на президентската резиденция за да следи за всяко раздвижване, ескортът на държавния глава се отправи към многохилядния митинг в центъра.

От импровизирана сцена на площада Бъсеску трудно взимаше думата от скандирания "Не подавай оставка!" и окуражителни овации. Видимо развълнуван, президентът заяви, че няма намерение да търси извинение от никого и за нищо. "Никога в президентския си мандат не съм извършил нарушение на конституцията", каза той.

През февруари специално създадена комисия установи двадесетина такива.

20 април, малко след 19.00 часа. В обръщение, което медиите чакаха като хищници, Бъсеску обяви, че няма намерение да подава оставка, като точните му думи бяха, "най-добрият изход от кризата е моето участие на референдум", а не предизвикването на президентски избори. „Надявах се с обявата си за оставка да предизвикам съвестта на управниците да заработи и те да организират предсрочни парламентарни избори“. Не станало и сега оттеглял намеренията си.

Умел ход. След като видя, че продължава да бъде народен любимец, реши да си пробва шансовете.

Час преди това изявление Конституционният съд отсече, че изпълняващ длъжността президент на Република Румъния става председателят на Сената Николае Вакарою. Вакарою обяви минути след това, че ако предшественикът му не подаде оставка, датата на референдума става 20 май.

Мандатът на третия демократично избран президент на северната ни съседка беше маркиран от няколко значими събития, в които той положи всички усилия да вземе дейно участие и да се запише в аналите на най-новата история на страната си. От номинирането на Калин Попеску-Търичану за министър-председател, през поемане на лична отговорност за освобождаването на тримата румънски журналисти, по времето, когато отвличането на чуждестранни граждани стана особено популярно в Ирак и официалното заклеймяване на комунистическия режим в Румъния.

На 22 май 2005 г. настъпи звездния миг на Траян Бъсеску, носещ името на всепобедния римски император Траян, когато тримата журналисти се завърнаха у дома след месеци на противоречиви информации за състоянието и съдбата им. Бъсеску ги посрещна на летището и позира с тях за някои от най-известните журналистически фотоси от най-новата история на Румъния.

Също както император Маркус Траянус, известен още като Траян, който в първите години от втория век след Христа завоювал земите на днешна Румъния и ги направил част от римската империя, Траян Бъсеску завоюва позицията на неоспорим победител и лидер на нацията. Защото по времето на кризата със заложниците се беше обявявал за носещ цялата отговорност за тяхното освобождаване. Стратегически ход, който му донесе неизмерима слава и уважение.

И всичко това може би щеше да е в рамките на достойното за слава и уважение, ако скоро след това не бяха възникнали съмнения за истинския характер на заложническата драма и за това, напускали ли са журналистите през цялото това време пределите на родината. Остана без отговор въпроса къде и защо бяха държани те далеч от близките си и всякакви публични появи и изяви в продължение на една седмица.

Така или иначе след май 2005 г. самочувствието на държавния глава порасна много над отдавна оредялото му теме и той започна да навлиза с все сила в работите на държавните институции. Мненията за изпълнението на техните задължения прераснаха в съвети, а съветите - в препоръки със задължителен характер. Той най-накрая се почувства уверен във възможностите, които му позволяваше поста и реши да поеме руля на най-големия кораб, на който се бе качвал от идването на демокрацията.

След като четири години се беше сражавал за управлението на столицата Букурещ с правителството на наследствените комунисти от Социалдемократическата партия, Бъсеску реши да започне да присъства все по-често на правителствени заседания по най-различни поводи. Румънската конституция казва, че държавният глава председателства правителствените заседания, на които присъства.

Малко след като бяха формирали съвместен кабинет (Демократическата партия на Бъсеску влезе в коалиция с Националнолибералната партия на Калин Попеску-Търичану, за да осигурят мнозинство за дясноцентристко правителство), президентът реши, че място за двама изявени водачи на политическата сцена няма.

Бъсеску започна да атакува премиера за всеки слаб според него ход във вътрешната и външната политика, започна да оказва натиск на министерския състав и да използва министрите от квотата на бившата си, поне официално, партия в полза на лични и чуждестранни интереси.

Една от тези намеси стана известна едва наскоро, по време на компроматната война между премиер и президент, в която през януари се намеси преминалата в опозиция Консервативна партия, някога част от широката управляваща коалиция. Председателят й, Дан Войкулеску представи част от документ с логото на най-големия производител на алуминий в Централна и Източна Европа – "Алро Слатина".

Според него през 2006 г. президентът лобирал за осигуряване на евтин ток за приватизираната от американска компания румънско предприятие за производство на алуминий. В документа личеше ръкопис на Бъсеску, в чийто набързо написани редове той се обръща към тогавашния министър на икономиката Кодруц Шереш с молба да "вземе най-доброто решение в полза на правителството" и "ако е възможно" - в полза на румънското общество.

През февруари месец специално създадена комисия констатира 19 нарушения на конституцията от страна на държавния глава. Конституционният съд успя само да смекчи заключението си дотам, че те "не били толкова сериозни", че да се иска отстраняването му.
Според някои, поради факта, че съдебната система и до днес е пълна с бивши апаратчици на румънската Държавна сигурност - Секуритате, които Бъсеску шантажира и използва за своите цели.

Странно впечатление прави, че румънците се гордеят със своя... император Траян. Предводителят, завладял и латинизирал земите на дачите ("румънските траки") е за историческата памет на Румъния това, което е президентът, бивш капитан от търговския флот, наложил своя авторитаризъм в младата й демокрация за своите избиратели, почитатели и поддръжници.

А победата на Бъсеску на един референдум след по-малко от месец е също толкова вероятна, колкото беше и отстраняването му с вота на парламента. Защото Вакарою, чието управление през 1992-96 г. се отличава с тотална липса на желание за икономическа либерализация, ръст на външния дълг и изказвания от типа "да съгласуваме икономиката си с тази на Русия, защото Западът ни дава твърде малко пари", няма време, нито възможност да балансира по никакъв начин имиджа на Румъния пред Европа или вътрешната политическа обстановка.

И Бъсеску знае това. Знае също, че, уви, сериозни претенденти за поста му при предсрочни президентски избори няма.

Политическите игри, сметки и увъртания продължават. И ще продължат докато не се смени цяло едно поколение.

Да свалиш президент

Николай Йотов, Букурeщ
Bulgarian Post
19.04.2007 г.

Румънският държавен глава може да бъде временно отстранен от длъжност ако парламентът в страната гласува с мнозинство за суспендирането му. Това е апогеят на кампанията анти-Бъсеску, подета през февруари от най-голямата опозиционна партия - тази на социалдемократите (ПСД), съвместно с консерваторите в страната.

В 30-дневен срок от евентуален положителен вот за суспендирането на президента Траян Бъсеску от страна на румънския парламент, ще бъде организиран национален референдум, на който народът ще изрази отношението си към бившия капитан от търговския флот. Изходът от референдума е решаващ, тъй като от него зависи съдбата на държавния глава. В случай, че народът гласува за отстраняването му от длъжност, ще бъдат организирани предсрочни президентски избори.

От друга страна президентът побърза да обяви, че ако парламентът гласува отстраняването му, сам ще подаде оставка "пет минути по-късно".

Социалдемократите обвиниха президента в изземване на държавни функции, оказване на натиск върху службите за сигурност и правосъдната система и системно нарушаване на конституцията. Наскоро комисия, оглавена от председателя на Консервативната партия, Дан Войкулеску, заключи, че има достатъчно основания за инициирането на вот в парламента за суспендиране на президента. В същото време Конституционният съд изпрати до двете камари на парламента официално мнение, че такива няма.

По конституция за служебен президент до провеждането на референдума бива назначен председателят на Сената. Това е Николае Вакарою, член на Социалдемократическата партия. Вакарою беше премиер на северната ни съседка между 1992 и 1996 година под президентството на първия демократично избран държавен глава Йон Илиеску, предпочитан от Москва преди промените за наследник на деспота Николае Чаушеску.

Заради вота срещу Бъсеску министър-председателят Калин Попеску-Търичану отложи през март изборите за евродепутати, първоначално насрочени за май т.г. Тогава той заяви, че щом политическите партии не могат да надскочат личните интереси в полза на европейското бъдеще на страната, то той не може да допусне изборът на представителите на Румъния в Европа да бъде повлиян от партийни сметки.

Само преди две седмици с обявяването на промените в кабинета, Търичану се отърва от коалиционния си партньор - Демократическата партия, чийто неформален лидер е държавният глава, като по този начин на практика го прати в опозиция и най-накрая отвоюва лидерската си позиция в управлението на страната.

Траян Бъсеску е човекът, предложил за поста министър-председател Търичану след изборите през 2004 година, когато мнозинството от гласовете на вота за парламент беше спечелено всъщност от дотогавашните управлявящи - социалдемократите.

Националнолибералната партия на Търичану и Демократическата на Бъсеску сформираха алианс "Справедливост и истина" (ДА), чрез който формираха дясноцентристкото си правителство, в коалиция с Консервативната партия и етническия Демократически съюз на унгарците в Румъния. Не след дълго обаче, двамата влязоха в остър сблъсък в оспорване на позицията "водач на нацията". Конфликтът им се задълбочи и през последните две години политическата обстановка е постоянно нестабилна заради размяната на удари между двамата най-големи, след много от които падаха главите на високопоставени чиновници, включително десетина на министри.

Икономическият климат се влияеше с променлива чувствителност през изминалата година от лабилните нерви на премиер и президент, но въпреки това страната успя да регистрира рекорден икономически ръст от 7.7% и приблизително девет млрд. евро директни чуждестранни инвестиции.

Бъсеску беше избран през 2004 година за поста държавен глава в съревнование с тогавашния премиер Адриан Нъстасе, след като години наред двамата си бяха оспорвали управлението на столицата Букурещ.

Преди 2000 година Бъсеску е бил за кратко министър на транспорта в няколко правителства, а преди 1990-а капитан на някои от най-големите кораби в румънския търговски флот.

Свалянето му от власт може да нанесе тежък удар по разклатеното от Нова година насам реноме на Румъния пред европейските й партньори, но пък може да се окаже и ключ към заздравяване отношенията между институциите в страната.

Румъния отложи изборите за депутати в ЕП

Николай Йотов, Букурещ
Bulgarian Post
13.03.2007 г.

Премиерът Калин Попеску-Търичану успя да наложи волята си и в началото на новата работна седмица прокара правителствена заповед, с която изборите за румънски депутати в Европейския парламент се отлагат за втората половина на 2007 година.

След като беше най-изявеният защитник на редовното провеждане на изборите за депутати в ЕП на предварително решената дата 13 май, румънският министър-председател направи неочакван политически ход.

Търичану реши да отложи изборите за румънски представители в Европа след като, по думите му, в страната не съществува солидна политическа основа за избирането им. Според него ако вотът бъде проведен сега, той ще бъде доминиран от личните интереси на определени политически групировки.

Демократическата партия, която е в коалиционно правителство с национал-либералите на Търичану категорично отказа да подпише въпросната заповед чрез министъра си Василе Блага. Блага е министър на вътрешните работи и администрацията и е един от отговорните в кабинета за провеждането на подобен вид мероприятия с национално значение.

Все още не е ясно доколко законна би била една такава заповед в случай, че не е подписана от всички отговорни за това лица. Една от тезите е, че съществува алтернатива за прокарването й, чрез подпис от страна на ресорен държавен секретар.

Според румънската конституция правителствените заповеди трябва да бъдат публикувани в Държавен вестник, в противен случай нямат юридическа стойност.

Това е най-сериозният разрив между двете водещи политически сили в северната ни съседка и по-конкретно между техните лидери - премиерът Калин Търичану (Национално-либерална партия) и президентът Траян Бъсеску, който е неформален лидер на Демократическата партия.

Ако изборите за депутати в ЕП бъдат отложени, това ще даде зелена светлина за провеждането на национален референдум за съдбата на държавния глава, която беше усилено дискутирана през последните два месеца.

Инициативата за суспендирането му беше подета от най-голямата опозиционна партия - тази на социалдемократите. Това е и причината, поради която премиерът беше обвинен във фаворизиране на опозицията.

В крайна сметка изборите ще бъдат отложени, а конфликтът между двамата лидери ще се задълбочава дотогава, докато единият от тях не падне от власт. Предстои да видим все още "кой кого".