Реминисценция. Публикувана на 08-08-2006, в Портал Европа (Europe.bg)

ДАНИЕЛ ДАЯНУ: "ПО-ДОБРЕ ДА СЕ БОРИМ С ТРУДНОСТИТЕ КАТО ЧЛЕНКИ НА ЕС"

Бившият финансов министър на Румъния съветва България да не харчи бюджетния си излишък за текущи разходи.

Интервю на Николай Йотов - Букурещ.

Даниел Даяну е министър на финансите на Румъния в подготвителния за страната период за започване преговори с Европейския съюз през 1997-1998 година. Председател е на Румънското икономическо общество, а така също и президент на Европейската асоциация за сравнителни икономически изследвания; професор в Академията по икономически науки в Букурещ, международен финансов и икономически съветник. Днес Даяну е евродепутат от квотата на Румънската (управляваща) Национално-Либерална Партия


Г-н Даяну, като министър на финансите на Румъния в подготвителния период, преди започване преговорите на страната Ви с Европейския съюз (ЕС), смятате ли, че тя беше готова на този етап, на необходимото равнище за този процес? Мислите ли, че Румъния можеше да започне тези преговори по-рано?

Не е тайна, че нито една от посткомунистическите страни кандидат-членки за ЕС не беше изпълнила основни икономически положения при които да започне преговорите си със съюза. Въпреки това, трябва да се има предвид широката разновидност от особеностите и трудностите на икономическото развитие в тези страни от опитите за реформа преди 1989 г. и реформите след промените. В известен смисъл изглежда странно, че относително бедни общества и икономики са се стремили през годините да се присъединят към богати и проспериращи такива. Обяснението, разбира се, е че присъединяването към ЕС бива разглеждано в многостранна перспектива. Встрани от реториката на „завръщането към Европа", съществува настина историческата възможност за преодоляване на десетилетна изостаналост. Поради тези причини именно Румъния се стремеше и започна преговорите през 1999 г., макар готовността й да беше далеч от това, което беше адекватно за иницииране на този процес. Дори сега съществуват огромни „ями" и слабости, но основният аргумент тук е, че би било несравнимо по-добре да се борим с тези слабости като членове на ЕС, отколкото на вратите му.

До каква степен фискалната политика на една държава е решаваща при отношенията с ЕС и до каква степен е оправдано Евросъюзът да определя дневния ред на финансовите министерства?

Съществуват няколко ъгъла от които да се разглеждат тези въпроси. Един от тях е несъмненият суверенитет на фискалната политика на страна членка на ЕС. Това означава, че въпреки че Европейската комисия (ЕК) прави заключения за финансовите условия на дадена страна и въпреки наличието на пакт за стабилност, основан на Договора от Маастрихт, правителствата имат свободата да формулират финансовото си развитие както намерят за добре. Независимо от това, осезаемият натиск и нуждата от координиране на фискалната с валутната политика ограничават полето за маневри в тази насока. Бих добавил, че ЕС поставя допълнително бреме с налагането на обща валутна политика. Държавите кандидатки трябва от своя страна да се справят с проблемите, които възникват в бюджетите им вследствие придържането към финансовите изисквания от ЕС в процеса на присъединяване. Това може да включва допълнителни бюджетни разходи, които лесно могат да достигнат 4-5 процента от Брутния вътрешен продукт (БВП). Ако една фискална политика не бъде формирана разумно и „няма поглед в бъдещето", бюджетният дефицит може да излезе извън контрол, както това се случи в Унгария, и да осакати икономическото равновесие. В заключение, разумната бюджетна политика е основно изискване в растящата и все по-глобална икономика, където надигането на Азия, като световен играч, демографията, ограничените социалноосигурителни системи, цената на жизненоважните продукти и др. формират пакет от неблагоприятни фактори за в бъдеще.

Кои са, според Вас, основните постижения на последните две румънски правителства във финансовата сфера и доколко дейностите на всяко от тях двете си противоречат или се допълват едно с друго? Според някои, премиерът Калин Попеску-Търичану „имаше смелостта" да прекрати предсрочно отношенията на страната с Международния валутен фонд (МВФ) миналата година. Отношенията на България с МВФ изтичат през септември т.г. и страната ни, с малки изключения, продължава да изпълнява нарежданията на фонда?

В идеалистичен план, добре е да си в отлични отношения с МВФ, концептуално и оперативно. Тази международна финансова институция има страхотни експерти и техните напътствия обикновено са много полезни. Дори те, обаче, могат да бъдат неадекватни. Например, преди около десетилетие, МВФ препоръча Румъния да отвори капиталовата си сметка. По времето, когато бях главен икономист на Централната банка, аз се противопоставих на това предложение. Кризата в Югоизточна Азия и в други части на света доказа тезата ми и слава Богу, Румъния не отвори сметката предварително. Страната ми обаче беше принудена да го направи като едно от изискванията за присъединяване към ЕС. По ирония на съдбата тогава МВФ счете този ход за рискован. Този път аз се съгласих с виждането им, че разликите в лихвения процент са все още високи, инфлацията е все още висока, а обемът на финансовия пазар е все още малък. Финансовата политика на премиера Търичану е доста по-различна от тази на Социалдемократическата партия (предишното правителство - на Адриан Нъстасе, б.а.) поради една много проста причина: въвеждането на 16-процентния плосък данък. МВФ не се противопостави, но предвиди въвеждането му като абсолютно ненавременно, понеже икономиката „буксуваше" заради високото потребление. Това доведе до фактическия край на връзката с фонда. Голямото предизвикателство пред румънското правителство е да не позволи бюджетният дефицит да излезе извън контрол след приемането ни в ЕС, като същевременно увеличаването на неправителствения кредит е твърде бързо. Дилемата пред правителството е как да помири монетарната логика (за ограничаване ролята на държавата до контрол върху инфлацията, б.а.) за намаляване на инфлацията и кейнесианската теория (теория, според която държавата трябва да има равно участие с частния сектор във формирането на икономиката, б.а.) за бюджетната политика, наложена за да увеличи разходите на държавата за подобряване на положението, по един или друг начин.

Кои са финансовите институции, които трябва да управляват контрол върху изразходването на средствата от структурните и кохезионните фондове на ЕС? Румъния ще получи близо 30 млрд. евро в периода 2007-2013 година?

Това несъмнено трябва да бъде министерството на финансите. От друга страна, всяко министерство, което ще усвоява средствата в съответния отрасъл, за който те са предназначени трябва да бъде изключително отговорно.

Очакват ли се „асиметрични шокове" в по-дългосрочен план във финансовото ни развитие?

Интензитетът на „асиметричните шокове" (развитието в една област на икономиката, за сметка на друга, поради определено съсредоточаване на средства, б.а.) зависи от развитието на реалната и номиналната конвергенция. Освен ако не развием правилно финансовите си пазари, пазим благоразумен бюджетен дефицит и поддържаме икономическия ръст, вероятността от мощни „асиметрични шокове" нараства.

Смятате ли, че вдигането на акциза върху алкохола и цигарите ще доведе до нарастване на контрабандата им, с което де факто, се подкрепя организираната престъпност, както твърдят някои производители?

Това е чувствителен въпрос. Така или иначе аз съм определено за налагането на мерки върху ограничаването на употребата на тези продукти.

Ще се увеличи ли бюджетният дефицит в Румъния през 2007-ма година имайки предвид данъците и финансовия принос на страната към бюджета на ЕС? Финансовият министър Себастиан Владеску наскоро взе решение за увеличението му тази година на 2,5 процента?

Смятам, че това увеличение е неблагоразумно. Освен ако събираемостта на данъците не се подобри значително и се наложи ограничение на разходите, бюджетният дефицит може да достигне 4 на сто от БВП през 2007 г. и дори повече в следващите години. Особено предвид финансовото участие на страната в бюджета на ЕС, нуждите за съвместно финансиране и задълженията по изпълнение на финансовата рамка на предприсъединителния договор.

Румъния вече въведе „плоския" данък, за който стана дума, в началото на 2005 година, България все още не е. Какви са минусите на този вид данък и какъв е съветът Ви към нашата страна?

Аз не симпатизирам на определен вид данък. Фискалният фундаментализъм не е нещо позитивно. Разглеждам въвеждането на 16-процентния „плосък" данък в рамките на финансовата конкуренция в Европа в този момент. Управлението му обаче, можеше да бъде установено по един по-добър начин. Той има своите плюсове и минуси, като един от минусите му, в Румъния, е, че в дните на най-широкото си разпространение подкрепи потреблението, като създаде увеличаващи се външни дефицити. В България ви е необходимо да бъдете „по-отворени" и прагматични. Вижте какво може да спомогне за събирането на повече бюджетни приходи за да се справите със задълженията си към ЕС и производството най-широко търсените стоки.

Като наблюдавам сходните черти в развитието на нашите две страни, не мога да не Ви попитам за мнението Ви относно сделката за т.нар. магистрала „Трансилвания", която правителството разгледа и поднови договора с американския консорциум „Бехтел" точно преди Коледа м.г. За справка ще отбележа, че българският своеобразен еквивалент, т.нар. магистрала „Тракия" е все още в съда, поради последователно оспорване на сделката, сключена без търг и конкурс с португалска фирма.

Аз лично бях критичен в медиите тогава по повод договора, сключен с „Бехтел". Изглежда дори американското посолство у нас съветваше правителството да бъде особено внимателно при спазването на процедурите по назначаване на консорциума за изпълнител на сделката. Основното е, че трябва да се грижим повече за това как се изразходват обществените средства. Високите политически и геополитически интереси не са оправдание за правенето на дълбоко противоречиви договори. Друга лоша сделка беше тази с приватизацията на петролната компания „Петром". Сумите, които правителството получи тогава са неприятно ниски предвид покачващите се цени на петрола. Чудя се какъв е бил съветът на международния им консултант Credit Suisse.

Очаква се бюджетният излишък за 2006 г. в България да достигне 800 млн. лв., което е повече от 400 млн. евро. Съществуват сериозни спорове сред професионалните и политическите кръгове за какво трябва да бъдат харчени тези пари и доколко полезно е всъщност да съществуват подобни излишъци. Какво е мнението ви за този фискален феномен?

В момента вие поддържате бюджетен излишък по съвет на МВФ, с цел да контролирате дефицита по текущата сметка. Това е финансов лост, който има твърде ограничена ефикасност, понеже когато капиталовата сметка е отворена, външния кредит лесно замества вътрешния. Така или иначе, имате голямо предимство пред Румъния ако става въпрос за бюджетните приходи като част от БВП, които във вашата страна, са с 5-6 процента по-високи от нашите. Едно от логичните обяснения за това би било, че земеделският отрасъл допринася много по-съществено за бюджета и на централната банка не й се налага да налага сурови ограничения, които да „изяждат" от приходите й. Това предимство означава, че можете да харчите сравнително повече за основни обществени нужди като инфраструктура, образование и здравеопазване. Бъдете предпазливи, обаче, да кажа отново, във връзка с финансовите задължения към ЕС, които тепърва предстоят. Поради тази причина настоящият излишък не бива да се харчи основно за текущи разходи.

Реминисценция. Публикувана на 04-07-2006, в Портал Европа (Europe.bg)

АДРИАН СЕВЕРИН: “КОНСТИТУЦИОННИТЕ ПРОМЕНИ В БЪЛГАРИЯ ОЩЕТЯВАТ НЕЗАВИСИМОСТТА НА СЪДЕБНАТА СИСТЕМА”

По времето, когато си говорих с него, Адриан СЕВЕРИН беше депутат от румънската опозиция, почетен председател на ОССЕ и наблюдател в Европейския парламент. В момента той е евродепутат от квотата на Румънската Социалдемократическа Партия.

По този повод Николай ЙОТОВ разговаря с него по актуални теми, свързани с евроинтеграцията, сред които тайните служби и реформите в нашите две страни. Интервюто е специално предоставено на Портал ЕВРОПА за публикуване от колегата Николай Йотов.

В лекция, която наскоро изнесохте в Академията за икономически науки в Букурещ, твърдите, че в Европейската комисия съществуват определени кръгове, които са взели категорично решение за забавянето на евроинтеграцията на Румъния и България до 1 януари 2008 година. Какви са законовите основания на европейските структури да забавят двете държави с една година? Впрочем, може ли птичият грип да се окаже изненадващ повод за подобно решение, както заяви в края на май евродепутатът Гуидо Подеста?

От една страна човек не трябва да се изкушава и да мисли, че Румъния и България имат врагове, които кроят конспирации срещу приемането им в Европейския съюз. От друга страна, не бива да се пренебрегва фактът, че процесът по това приемане протича в контекста на разнообразни и понякога конфликтни състояния на дневния ред – както в страните-членки, така и сред останалите европейски и евроатлантически играчи. Ето защо, поради най-различни стратегически и тактически причини и заради специфичния исторически фон и настоящите вътрешни проблеми, с които някои европейски правителства се сблъскват, някои от тях смятат, че евентуално забавяне на приемането на България и Румъния би било по-доброто решение. В отговор, двете кандидатки са в правото си да противодействат на едно такова решение. В този смисъл не можем да разчитаме на Договора за присъединяване и класическия принцип Pacta sunt servanda (лат. „Договорите трябва да бъдат спазвани”, б.а.), дотолкова, доколкото договорът не е бил ратифициран от всички страни, които на свой ред нямат никакво задължение да го извършат в определен срок. Преди пълната ратификация всъщност няма никакъв договор, който да бъде спазван. Ако той не бъде одобрен от всички страни членки до 1 януари 2007 година, ще последва среща на Европейския съвет, който да нанесе поправки в него. Това очевидно ще изисква нови преговори и нов процес на ратификация. Очевидно е, също така, че едни преговори, които ще целят да нагодят оригиналния текст към нови обстоятелства ще позволи на някои от участниците да поискат промени от всякакъв вид. Освен всичко това, в момента в който договорът влезе в сила, става валидна предпазната клауза, която позволява забавянето на приемането ни в ЕС до 2008 година. Тази клауза, според мен, остава неясно формулирана, ето защо безброй обстоятелства могат да бъдат представени като причина за задействането й. Птичият грип сам по себе си не може да бъде едно от тези обстоятелства, но в един определен политически климат може да бъде използван за основа, макар да знаем, че съществуват страни членки в които заразата беше регистрирана и никой не оспорва тяхното членство.

Кои институции в Румъния трябва да бъдат най-загрижени за техните действия и тяхната неефективност след доклада от 16 май?

По същество, струва ми се, че това са институциите, които са в центъра на вниманието на Европейската комисия. Те трябва драматично да подобрят своята дейност, а това са както тези, свързани с разширяването на влиянието на закона, така и институциите управляващи качеството и разпространението на хранителните продукти и, в по-общ смисъл, занимаващите се със здравната осигуреност и усвояването на финансите от европейските фондове. Със сигурност съществуват и други проблематични сфери, но посочените са с особено значение за сигурността на ЕС след приемането на Румъния. Независимостта, професионализмът, ефективността и справедливостта на съдебното производство, както и на всички институции, участващи в борбата против корупцията са гаранцията, че Румъния ще играе по правилата на ЕС и ще се интегрира успешно в неговия ред. Ефективността на институциите в земеделието ще направи свободния достъп на румънски продукти до вътрешния европейски пазар безопасен за потребителите му. И накрая, капацитетът на усвояване на европейските структурни фондове е решаващ за промените, които ще позволят на румънските граждани да не напускат страната си, като по този начин не натоварват пазара на работна ръка в Европа. От друга страна, това ще донесе предвидимост на финансовите действия на ЕС и ще консолидира възможностите на румънските икономически играчи да станат надеждни сътрудници на чуждестранните си партньори.

Как така Вашата държава натрупа предимство пред България на финалната права? Дали това се дължи само на нарастващата воля за борба с корупцията и мерките, предприети в тази посока, като създаването на специализирания прокурорски отдел за борба с корупцията, с който да бъде демонстрирана тази воля пред Европейския съюз?

Не съм сигурен, че Румъния е набрала преднина пред България. Вярвам, че двете държави не са в съревнование, а в партньорство по пътя си към ЕС. От друга страна, всяка една от тях трябва да влезе на базата на собствените си постижения от гледна точка на постигнатите законови, институционални, икономически, социални, културни и морални подобрения в унисон със структурите на ЕС. Тук трябва да отбележим, че всяка от държавите има свои особености и характеристики, влияещи на постигането на тези цели, ето защо всяка от тях ще достигне членство в ЕС по свой начин, но по определените за това стандарти. Особено впечатление ми прави, че от гледна точка на основно развитие и цивилизоване, някои от последните десет присъединили се към ЕС държави са по-назад от България и Румъния. Така или иначе, обаче, в контекста на това, което наричаме „капацитет на усвояване” те бяха счетени за по-развити и бяха поканени преди нас. По същия начин Румъния има различни от България проблеми. Смятам, че най-тревожният въпрос на България днес е по-малко свързан с организираната престъпност, отколкото факта, че докато се опитва да се придвижва по-бързо напред, страната ви прие конституционни промени, които ще подобрят ефективността на съдебната система за сметка на нейната независимост. Колкото до Румъния, убеден съм, че някои от мерките, предприети в сферата на съдебната система и борбата с корупцията, са най-малкото колебливи, но някои бюрократи в Брюксел много харесват действия, показващи „взимането на мерки”. Създаването на прокурорския отдел и зрелищните арести на публични личности са точно такъв тип действия. Ето защо аз настоявам реформите да бъдат продължени не заради бюрократите в ЕС, а заради самото развитие на нашите две държави. Трябва да се борим с тези бюрократи и техните възприятия, както трябва да се борим с проблемите на вътрешната администрация и корупцията там.

Откъде тази воля за отваряне досиетата на Секуритате след всички тези години? Работи ли този процес в полза на румънското общество?

Целият този дебат за отварянето на досиетата в Секуритате е едно развлечение за онези, които, или нямат разрешение за истинските проблеми на страната или не могат да намерят друг начин да се издигнат в социалната йерархия. В подготовката си за членство в НАТО, румънското разузнаване беше напълно реформирано и то не може да бъде възприемано като продължение на бившата тайна полиция. Дори и някой да продължава да се съмнява в това, то би трябвало да разбере, че НАТО никога не биха приели Румъния в редиците си без необходимата реформа. Разбира се, хората в бившата Секуритате, които са вършили отвратителни неща и са извършвали тежки нарушения на човешките права трябва да бъдат подведени под отговорност и осъдени. Така или иначе, те вече не са активни и вероятно малцина са и между живите. За тези, които не са били участници в подобни действия, петнайсет години след края на комунистическия режим, няма никакви причини да бъдат изключени от обществения живот. Това би причинило нови увреждания в общество, което повече от всякога се нуждае от обединение и солидарност. В същото време ще тласне низвергнатите към „подземни” действия срещу системата. Нужно е да разкрием дълбоките механизми на комунистическата диктатура, така щото да се отървем от утопиите на бившия режим – това аз разбирам под съдебен процес за комунизма. Нужно е също така помирение с историята и интегриране на всички румънци в настоящето общество и в настоящите опити за модернизация на нацията и интеграцията й в една обединена Европа.

В скорошно откровено телевизионно изявление известен български журналист разказа детайли от работата си за Държавна сигурност – българският еквивалент на Секуритате, като в т.ч. поднесе извиненията си към Румъния за вредите, които може да е нанесъл с действията си и добави, че макар и страна по Варшавския договор, Румъния е била разследвана от тогавашните тайни служби. Каква е Вашата гледна точка, къде е мястото на бившите сътрудници на тези служби в днешната реалност и днешния политически и обществен живот? В допълнение: доколко важно е за ЕС тези хора и техните досиета да станат публично достояние?

Дори когато такова сътрудничество не е включвало извършването на престъпления - а извършителите на престъпления трябва да бъдат наказани – това все пак е морално прегрешение. Или поне е прегрешение от гледна точка на днешните демократични ценности. За да се излекува общество, дълбоко травматизирано от подобни грехове, разкриването на тези личности е от значение. Това разкриване трябва да бъде възприемано като процес на освобождаване на социално и лично ниво, а не като отмъщение или приемане на идеята за колективна вина. Лустрацията на такива хора е друг въпрос. Да бъдат изолирани от възможността да заемат обществени длъжности е приемлив акт само по време на преход от диктатура към демокрация. За държави, които сега са членки на НАТО и почти членки на ЕС, преходът е приключил. Десетилетия след като системата се промени знаем много добре кои са онези, които са приели и са се адаптирали към новите реалности, като съдим по техните действия, а не тяхното минало. Колкото до ЕС, вярвам, че той е заинтересован да приеме стабилни, с прозрачна политика и сдобрени общества нови членки, а не общества, които са обсебени и разделени от тяхното минало. Разширяването на Евросъюза само по себе си е за помиряването на историята на Европа и нейната география. В перспективата на европейското ни унифициране, всеки от нас трябва да намери път към вътрешно помирение. То се нуждае от приемане на миналото ни, но в същото време и осветляването на истината.

Показва ли Европейският съюз достатъчно разбиране към „националните особености” на Румъния и България и начините, които се използват за справяне с проблемните области? В разговор, който имах с г-ца Оана Мокану от Европейския институт в Румъния, тя изрази мнението, че натискът от страна на ЕС е само в наша полза. Така ли е в действителност?

Наистина съществува нещо, което бих нарекъл „позитивен европейски империализъм”. Той носи необходимия натиск или необходимите поощрения за страните от бившия съветски блок и техния стремеж да се модернизират и справят със световните предизвикателства. Доколкото това касае Румъния, напредъкът, който страната постигна през изминалото десетилетие не би бил възможен без „империализъм”. При все това съществуват няколко проблема, свързани с „имперското” поведение на Европа. Един от тях е бюрократичният подход на институциите на ЕС. Ясно е, че човек не може да ускори растежа на цветето на демокрацията, като го изтръгва от корените му, а само чрез установяване на подходяща среда за развитието му. Демокрацията е нещо много повече от съвкупност от закони и институции. Тя е начин на съществуване и мислене, ето защо не може просто да бъде внесена в чужди държави. Важно е демократичните ценности и идеи да бъдат асимилирани не само чрез пакети от закони и институционални наредби, но и да бъдат възприети от умовете и душите на хората. Ако обикновените хора не живеят демократично или не виждат връзката между техния живот и европейските процеси „внесените” модели са напълно безсмислени. За да се постигне подобна дълбока трансформация на ниво колективно съзнание, натискът от страна на политическите ръководства не е достатъчен. Жизнено важно е да се разберат националните особености на всяка страна и започвайки от там да се установи правилната терапия на преобразуването. За съжаление, бюрократите в ЕС не ангажираха обикновения гражданин в процеса на европеизация и поради тази причина срещаме и ще продължаваме да срещаме трудности когато разясняваме на гражданите си Европа и европейския проект. От тази гледна точка, аз съм уверен, че Румъния е в действителност европейска демократична държава, макар и с някои недостатъци, но не съм сигурен, че е модерна демократична нация. В този аспект имаме още да работим.

С поглед към Западните Балкани, дали Сърбия, респективно Черна гора имат по-големи шансове за приемането си в ЕС по отделно, отколкото като държавна общност? Връщам се от Белград, където хората празнуват независимостта си от Черна гора и черногорците?

В Западните Балкани хората все още не разбират, че човечеството е в период на преход от ерата на независимост към ера на взаимна зависимост. Днес градим транснационална демокрация, световен ред и модел на космополитна нация със свобода на личността, характеризиращ постнационалния период в нашата история. Нека се надяваме, че когато „разглобяването” на бивша Югославия е приключило, хората ще заживеят в една постнационална история с национално етно-религиозно разграничение. Това ще доведе до нова регионална интеграция – преамбюл към интеграцията в обединена Европа. Опасявам се, обаче, че тези цели са все още твърде далеч. За съжаление, дори ЕС няма ясен поглед върху това какво трябва да извърши за да подсигури един такъв процес, не само за доброто на хората в Западните Балкани, но и за свое собствено.

От доста време, откакто сдаде премиерския пост Адриан Нъстасе страдаше от продължителни, понякога особено внушителни „трудности” в запазването на политическите си постове, като в крайна сметка беше принуден да се откаже от тях. Според Вас, в качеството Ви на юрист, но и член на Социалдемократическата партия, това PR-акция на румънското правителство ли беше с цел да се покаже на ЕС готовността на властите да се отстраняват носителите на негативен заряд от миналото или поредица от грешки на Нъстасе още докато беше на власт, които трябваше да получат възмездие?

Докато г-н Нъстасе не е окончателно осъден от компетентните съдебни органи за определено престъпление, за мен, а би трябвало и за всички останали – той е невинен. Криминалният процес започва, както казват адвокатите, “in rem” и завършва “in personam”. Това означава, че се започва от оценката на даден факт или престъпление и се завършва с идентифицирането на личността на извършителя му и неговото наказание. Знаем, че корупционните практики са реалност в Румъния. Кои са „практикуващите” все още предстои да узнаем. За съжаление, у нас това не е обикновено престъпление или периферен феномен, а „структурно престъпление”. В този смисъл, бившият премиер г-н Адриан Нъстасе носи определена отговорност и следва да я понесе. Поради това именно трябваше да напусне постовете си на лидер на Социалдемократическата партия и председател в парламента. От друга страна, начинът, по който беше извършено разследването срещу него, предполага, че си имаме работа по-скоро с политическо вълнение, свързано със зрелището за удовлетворение на ЕС, отколкото с истинска борба против корупцията. В същото време високото ниво на корупцията трябва да бъде измервано не само според позицията на обвинените в обществената йерархия, но и според важността на престъпленията – с други думи – според капацитета на криминалните действия да нарушават свободната конкуренция на пазара или да превръщат обществените активи в частни богатства. До този момент, г-н Нъстасе е обвинен само в дребни злоупотреби, които, макар и неподлежащи на похвала, по никакъв начин не могат да бъдат дефинирани като мащабна корупция. Ето защо аз съм все още мнителен и призовавам властите да дадат доказателства, че борбата срещу корупцията е истинска, а не само една „потьомкинада”.

Точно преди началото на първата среща на Черноморския форум в Букурещ, румънският президент Траян Бъсеску заяви в интервю за един руски вестник, че политическите връзки с Русия са били замразени и това е било грешка. От друга страна, президентът Путин отказа участие във форума – най-вероятно заради участието в него на Молдова и Украйна – държави, с които Руската Федерация е в икономически конфликт. Според Вас каква е „здравословната дистанция” и подход на Румъния и останалите страни от бившия източен блок във връзките им с Русия днес, особено в контекста на членството на България и Румъния в НАТО и наближаващото членство в ЕС?

Като членки на НАТО и скорошни членки на ЕС Румъния и България нямат никакви основания да се страхуват от директен удар срещу тяхната сигурност от страна на Русия. Това, от което трябва да се боят, като страни, формиращи външни граници на двата съюза, е въвличането им в ненужни спорове с руската държава. Подобни сблъсъци ще ги направи първите жертви на неприятелските действия от страна на Русия, извършени най-вероятно с „неконвенционални средства”. Имам предвид икономическа и социално-политическа дестабилизация. В този смисъл, Румъния и България трябва да се опитат да разберат и уважават руските интереси в региона и пригодят своите към тях за едно съвместно съществуване, докато разбира се, остават лоялни към евроатлантическите структури. Това не е никак лесно, но не можеш да предизвикваш Русия всеки ден и в същото време да искаш тя да ти сътрудничи. Ето защо Румъния не може да адвокатства на Грузия за приемането й в НАТО, както не може да моли Москва за приемането на Букурещ в преговорите за статута на Приднестровието. Не може да се опитва да подмени руското с американско влияние в Черноморския регион и да иска от Русия да проявява приятелски подход когато стане въпрос за енергийно сътрудничество. Не може и да приветства „Оранжевата революция” в Украйна като прозападна, което ще рече против Русия и да моли Руската Федерация за съвместна работа за налагане на демократичните принципи в региона. Мисля, че в постдвуполюсния свят не може да бъде сложен ред докато не бъдат разрешени наследствените проблеми на съветската империя, постсъветския регионален ред или на постсъветския статут на Русия по света. Това може да стане или чрез конфронтация или чрез политически преговори. Като част от НАТО и ЕС, Румъния и България не бива да се страхуват от конфронтация и трябва да я посрещнат, когато тя се наложи, макар да не са заинтересовани от конфликт, като по-слаби от съседните на Русия държави. В същото време, ясно е, че не можем да постигнем успех в политически преговори, които са против интересите на ЕС и НАТО. Като техни членки трябва да работим за постигането на приемлив баланс между западните демокрации и интересите на Руската Федерация, които да доведат до партньорство в интерес на световната сигурност и създаването на механизъм за намеса в защита на основните човешки права и демократични ценности.

Доколко сте запознат със съществуването на румънски план за разрешаване конфликта в Приднестровието, ако Вашата страна бъде поканена за участие в преговорите между Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, ЕС, Молдова и Украйна за статута на областта?

Не мисля, че Румъния има истински план за преодоляването на Приднестровската криза. От различните публични заявления, човек може да си направи извода, че съществуват само определени елементи на една цялостна гледна точка върху ситуацията, на която, уви, липсват ясна визия, смелост, въображение и реализъм. Ако актуалният формат на преговорите за статута на Приднестровието ще се променя, а смятам, че това трябва да стане, предвид отсъствието на каквито и да е резултати, трябва да влязат не само нови участници, но и нови идеи. Докато Румъния продължава да бъде все така безидейна в този аспект, малко вероятно е да бъде поканена на масата за преговори. Бих добавил, че идеите, които аз имам предвид и които бяха включени в план, изготвен неотдавна, предполагат определянето и признаването на всички местни, регионални и световни играчи и техните съревноваващи се интереси, без предразсъдъци и исторически емоции. Този план затвърждава политическата воля да се намери компромис между интересите и реалистичното припознаване на всички ресурси за намирането на решение.

Бихте ли хвърлили допълнителна светлина върху този Ваш план?

Моят план за кризата в Приднестровието беше оповестена публично благодарение на Фондация „Овидиу Синкай” (неправителствена организация, поставила си за цел модернизирането и демократизирането на съвременна Румъния. Институтът „Овидиу Синкай” се ръководи от главния координатор на колежа за изучаване на демократичните ценности към организацията Адриан Северин, б.а.). Това стана в началото на 2006 година. Този план се базира на две основни идеи, пряко свързани с най-важните интереси на Молкова и Румъния: 1. Двете възможни алтернативи на Молдова днес е нейната европеизация или нейната „приднестровизация” – последното означава да въведем неосъветската система наред с пост-съветската анархия плюс организирана престъпност от Днестър до Прут, което е, както знаем, директната граница с НАТО и ЕС. 2. Румъния няма никакъв друг интерес в региона на Приднестровието по-голям от това да види налагането на международния ред и победата над престъпността и никакъв друг интерес, що се отнася до Молдова, освен да я види интегрирана в ЕС. Това са, според мен, реалните, обективни, решаващи интереси – лишени от всякаква емоция или предубеждения. В този смисъл Молдова не бива да се превръща в заложник на Приднестровската криза. Планът предвижда демократизиране, декриминизиране, депарамилитиразиране – това ще отдели Приднестровието от молдовския проблем. Молдова трябва да намери общ език с Европа, но преди всичко да разкрие собствената си културна идентичност. Приднестровието трябва да се превърне в международен протекторат – под флага на ООН или ОССЕ – за период от пет до десет години, през което време Русия трябва да разполага с възможността да играе важна роля в процеса. Молдова (западната приднестровска част) трябва да бъде осигурена незабавно с „пътна карта” и щедър финансов пакет за интеграцията си в ЕС за период от три до пет години. В края на предвидения престой под международна защита и след като западно-молдовският регион стане част от структурите на Евросъюза, на Приднестровието трябва да се предостави възможността да проведе референдум за да се остави шанс на тези, които живеят там да решат сами за себе си дали искат да са част от Република Молдова и ЕС с автономни права или да се превърне в независима държава с необходимите за това международни гаранции. Ако се развие последният сценарий, предвид крехкостта и невъзможността да се изпълняват определени държавни и публични функции, трябва да се помисли за модел, сходен на ситуацията в Монако. Вярвам, че това е реалистично решение, което осигурява равновесие между интересите на различните страни и сили – местни, регионални и глобални – които се пресичат в областта.

Реминисценция. Публикувана на 15-05-2006, в Портал Европа (Europe.bg)

ОАНА МОКАНУ, РУМЪНСКИ ЕВРОЕКСПЕРТ: НЕ ВЯРВАМ, ЧЕ “ЧЕРВЕНИТЕ КАРТОНИ” ЩЕ НИ ЗАБАВЯТ ПО ПЪТЯ ЗА ЕС

Оана Мокану е експерт и координатор на вътрешни и международни проекти в отдела за европейски изследвания на Европейския институт в Румъния (ЕИР), а така също и главен редактор на румънския журнал, отразяващ работата по европейските въпроси. Изследванията, проведени от ЕИР продължават да се доказват като полезен инструмент в процеса на взимане на решения от страна и продължаване диалога между изследователи и представители на държавната администрация.

Г-це Мокану, какви са основните цели на Европейския институт в Румъния? Върху какво се фокусира откакто е създаден?

Европейският институт в Румъния (ЕИР) започна своята дейност през 2000 година, с основната задача да оказва подкрепа на публичната администрация в страната, в процеса на присъединяването ни към Европейския съюз (ЕС).

С какви “инструменти” разполага институтът, за да изпълнява успешно задачите, които си поставя?

Накратко, бих казала, че разполагаме с три основни “инструмента”: изследователска дейност, обучение и осъществяването на различни видове преводи. Дейността на института е концентрирана върху провеждането на пространни изследвания, проучвания на различни видове политики, целящи да подкрепят публичната администрация в процеса на взимане на решения. Вторият основен момент са обученията на централната и местната администрация в областта на европейските дейности. Третият – превод на европейското законодателство - директиви, споразумения и правила - което ще се прилага в България и Румъния след приемането ни.

Какви инициативи сте подели и в какви проекти сте участвали до този момент? С какво те са допринесли за развитието и подобряването на, да речем, социалната среда, на административната среда?

Основен проект на ЕИР е серията от предприсъединителни изследвания, започнати през 2001 година. Те достигнаха общ брой от почти 50 и са в помощ на румънската държава при защитата на нейните позиции в преговорите й с ЕС, както и при изготвянето и взимането на решения и формирането на политиката по основни въпроси. Смятам, че този проект “отиде” отвъд чисто академичното “упражнение”, като се ориентира към много конкретни препоръки по водената политика в различни сфери. Друга важна програма, която вече споменах, е обучението на представители на централната и местната администрация в областта на европейските дейности като се започне от индустриалната политика, конкурентноспособността, през регионалното развитие, околната среда, земеделието, до правосъдната реформа и вътрешните работи в Румъния, както и сигурността и политиката по отбраната на страната. ЕИР е посветил основна част от дейността си на разширяване диалога в общественото пространство и академичното съсловие за европейските практики и политики, с основен фокус на приемането ни в Евросъюза. Всичко това чрез осъществяването на различни конференции и разпространяване на публикациите ни. Румънският журнал по европейски политики излиза четири пъти в годината, започвайки от 2001, като в него място намират есеистични трудове и анализи на изтъкнати публични фигури, професори от признати европейски университети и изследователски центрове. Журналът “се придружава” от работни документи и брошури, разясняващи европейското законодателство. Всички публикации са насочени към подобряване работата на администрацията, университетите, изследователските центрове, неправителствените организации, профсъюзите, бизнес асоциациите и посолствата на чуждите държави в Румъния.

Какво е личното Ви мнение, като специалист, за “шансовете” на България и Румъния да бъдат отложени за присъединяването им в ЕС и може ли едно евентуално отлагане да означава двете страни да влязат “някъде през 2007 година”, а не задължително през 2008 г., както коментира в сряда румънският ежедневник “Котидианул”?

Бих предпочела да не мисля за тези “шансове” на страните ни, а да мисля позитивно, но едновременно с това да бъда реалист. Личното ми мнение е, Румъния и България запазват силните си позиции за влизане в ЕС на 1 януари 2007 година. Не вярвам, че на този етап, броят на нераздадените “червени картони” или сравнение между броя на показаните на всяка от двете страни могат да имат решаващо значение при заключенията в очаквания на 16 май, вторник, доклад. Процесът на присъединяване е необратим и, ако вземем предвид “умората от разширяването”, която се чувства в настоящите страни членки и края на “периода на отразяване” на негативните вотове във Франция и Холандия за Европейската Конституция, забавяне на влизането ни в ЕС само ще засили усещането за мудност и затруднение в работата на ЕС на високо равнище, да не говорим за общественото мнение в Румъния и България.

Все пак, смятате ли, че докладът на Европейската комисия ще донесе повече отговори и яснота или повече въпроси и съмнения? Какво очаквате като цяло?

Както всички предишни доклади, очевидно и този ще отбележи постигнатия прогрес и специфичните мерки, които все още предстои да бъдат взимани. Трудно е да се прогнозира дали докладът на 16 май ще съдържа ясно послание за дата на присъединяване. Ако това се случи, то тя ще бъде придружена от множество “ако” и “направете това!” и “не правете онова!”, тъй като предизвикателствата, които трябва да бъдат преодолявани все още, са обект на горещи спорове в дневния ред и на двете страни. Ето защо смятам, че натискът върху София и Букурещ може само да допринесе в последните стъпки преди приемането ни в ЕС. Широкоизвестен факт е, че пакетът от условия на Евросъюза досега е изиграл само положителна роля, така че “още няколко капки” изисквания само ще подтикнат към съобразяване с вече поетите ангажименти.

Ако трябваше Вие да номинирате една област, в която Румъния и България биха могли да допринесат за развитието на политиките, водени от ЕС, коя би била тя?

Ако ме питате за областите, в които Румъния би могла активно да окаже съдействие, то бих назовала първо факта, че страната ни ще стане източна граница на ЕС. Дълбоко съм уверена, че Румъния трябва и ще има глас в новата европейска политика на развиване на съседските отношения с конкретни и активни мерки и програми, с които ще допринесе за стабилността в региона, а така също ще подсигури развитието на икономическите отношения в новопоставения контекст на съседските отношения. Така също Румъния и България могат да изиграят основна роля в консолидирането и сътрудничеството в Черноморския регион и, както знаете, мерки и инициативи вече се прилагат на практика във външната политика на Румъния.

Като изследовател в областта на европейските практики, как смятате, че младежта и тази част от населението с висше образование в двете страни ще “се държат” след присъединяването ни в ЕС? Дали все така ще предпочитат да се реализират в чужбина, осигурявайки професионалното си бъдеще или е по-вероятно да останат в родните си държави, окуражени от новите обстоятелства и създалите се възможности?

Мисля, че нивото на младите хора, заминаващи на Запад след приемането ни, търсейки атрактивни и конкурентни работни места ще отбележи ръст, като се имат предвид новите възможности, предоставени от премахването на различни бариери. Не бих казала, обаче, че този ръст ще се превърне в проблем. И, в края на краищата, взимащите решения отговорни личности в държавата имат важна роля в убеждаването на младото поколение да остане в родината си, чрез актуални планове, действия и инвестиционни програми. Имам предвид наистина да се инвестира в човешкия ресурс като се стимулира бизнесклиматът като цяло и младите бъдат стимулирани да градят професионалното си бъдеще, както се изразихте, у дома.

Има ли тенденция същото това младо поколение в момента да се включва все по-активно в държавната администрация и наистина да дава своя принос за по-доброто функциониране на “държавната машина”?

Доколкото съм запозната, това наистина се случва. Младото население изразява особен интерес за работа в министерства, държавни агенции и други правителствени органи, отговорни за организирането на структурните фондове на ЕС, където се изискват познания на експертно равнище. Румънското правителство наскоро реши да увели броя на заетите в управлението на бъдещите структурни фондове, като приоритет е развиване на способността за усвояването им. Та, смятам, че предизвикателствата могат да бъдат посрещнати.

Какви отношения са установени до момента между Вашия институт и българските Ви колеги? Смятате ли, че настоящите връзки между институциите са задоволителни и ако не, какво може да бъде направено за тяхното подобряване, според Вас?

Ами, настоящото винаги може да бъде обект на подобряване. Това важи също за връзките, за които питате. И ЕИР и Европейският институт в България са членове на мрежата от институти за европейски политики (ЕПИН) – мрежа от изследователски центрове (познати още като “think-tanks”, или “мислителски резервоари” б.а.), които поставят фокуса на работата си върху политическия дебат за ЕС и анализите, свързани с него. В тази мрежа ние се опитваме да разработим и засилим възприятията за Европейския съюз в обществото чрез серия от широкодостъпни конференции, организирани на различни теми, свързани с ЕС, включително Конвенцията за бъдещето на Европа и нейната Конституция. Също така, като съосновател на Румънската Асоциация за изследвания на европейската общност (РЕКСА), ЕИР разработи няколко проекта съвместно с българската асоциация (БЕКСА), а именно “2007 година – едното разширяване не е достатъчно” и “Младежите на трите кандидатки “за” разширен ЕС”, което включваше респективно и турската страна. По мое мнение, би било отлична идея едно бъдещо изграждане на мрежа от изследователски центрове в целия ни регион, които да се занимаят с партньорството на държавите помежду им в областта на икономиката, сигурността и регионалното развитие – всички те от решаващо значение за всички нас.

Реминисценция. Публикувана на 28.11.2006, в Cross-bg.net

Адриан Поп: Румъния няма стратегия за развитие на своя запазена марка в Европейския съюз

Професор Адриан Поп е шеф на Катедра във Факултета по политически науки в Християнски университет "Димитрие Кантемир" в Букурещ, дългогодишен изследовател в областта на отбраната и сигурността, сътрудник в множество съвместни проекти, включително на Центъра за европейски изследвания по сигурността в Грьонинген, Колежа на НАТО в Рим, Холандия и на Института за регионални и международни изследвания в София.

В перспективата на европейската ни интеграция през следващата година, смятате ли, че България и Румъния заслужиха членството си в Европейския съюз, можеше ли това да стане и по-рано?

Не смятам, че заслужавахме да се присъединим по-рано. И не мисля, че Румъния, а доколкото ми е известна обстановката в България, са готови и икономически да се присъединят към ЕС. Но така беше договорено от политиците.

Каква ще бъде най-важната роля на Румъния като страна членка на ЕС?

Мисля, че се очертава това да бъде фактът, че, както и вие, така и ние ще станем външна граница на ЕС. Разбира се, ние бихме искали да изпъкнем с някакво конкурентно предимство. И това е проблем за Румъния, защото тя няма ясна представа какво ще бъде нейното конкурентно предимство. Не съществува стратегия, която да представя страната навън, с нещо като запазена марка. Не е ясно. Аз самият се чудя, защото никой още не е излязъл да каже „Вижте, ние искаме в следващите пет години да направим това и това...” Или, хайде, пет звучи много социалистическо, да ги направим десет (смее се).

Ще разполага ли Румъния с повече средства да влияе на преговорите за статута на Приднестровието? В момента вие не сте страна по тях?

Румъния не е и няма да бъде поканена в тези преговори. Защото, както знаете, тя беше страна в тях в началото, но беше много набързо изключена от Русия. Европейският съюз се изрази ясно, като каза, че няма да дава специален статут на Румъния в разговорите за съдбата на Приднестровието, но при все това страната трябва да остане активна в рамките на ЕС, за да придвижва точките в дневния ред по този въпрос. Всъщност, съюзът очаква от нас повече, отколкото ние правим в момента. Така че, Румъния е има инструменти, но не като самостоятелна страна.

Когато преди време си говорих с г-н Адриан Северин, той изрази идеята за разполагане на мисии и части на ООН и Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ), като след време се даде възможност на хората в Приднестровието да гласуват за независимост или присъединяване към Молдова.

Запознат съм с неговите идеи. Работата е там, че ОССЕ участваха в началото. Обаче те не направиха нищо. Нещо повече – американският посланик на ОССЕ, г-н Хийл, беше силно повлиян от руското лоби и постоянно даваше предложения, инициирани от руската страна. Това, което бих предложил аз, е едно преразглеждане на статута на ЕС и Съединените щати в полза на превръщането им в активни страни по преговорите за Приднестровието. В момента те са чисто и просто наблюдатели. Друго важно нещо би било използването на възможностите, които предлага Европейската политика по сигурността и отбраната. Това може да означава разполагането на цивилни групи, под егидата на ЕС, но включващи страни извън съюза, като Русия и Украйна. И това е възможно, особено като имаме предвид прецедента в Босна, с руските части там. Не трябва да антагонизираме Русия. И разбира се, от особено значение е работата по демократизирането на региона, използването на т.нар. 3D стратегия – декриминализация, демократизация и демилитаризация на републиката. Защото това, което имаме сега на изток от Днестър, е тоталитарен режим. Русия би могла да се включи като гарант за реформа в областта на сигурността.
Това, което Румъния би могла да направи е да осигури трансфер на „ноу-хау”. Молдова е страна, включена в стратегията за европейската политика за развиването на съседските отношения. Тази политика дава приоритет на демократизацията и трансграничното сътрудничество. Защо да не помислим за формула за вкарване на идеи за това как нещата биха могли да проработят в една четиристранна рамка – две еврочленки, като Полша и Румъния и от друга страна Украйна и Молдова. Особено що се отнася до приноса, който Полша би имал за развитието на Украйна и Румъния – за този на Молдова.
Трябва да помислим и за опазването на идентичността в Приднестровието. Едва една румънска телевизионна станция се приема в тази територия – ПроТВ, и едва няколко печатни издания излизат там на румънски. Имаме проблем с румънската идентичност в Приднестровието.

Като си говорим за Русия, каква ще бъде, според Вас, Русия след Путин? След президентските избори през 2008?

Има шанс Русия да се демократизира. Но струва ми се Русия след Путин ще остане Русия на Путин (смее се). Той има прекалено голямо влияние в момента.

Каква е визията на Румъния за Приднестровието? Какво е вашето желание?Нашето желание за обединение на територията с Република Молдова. За да си възвърне Молдова интегритета и връзките с Приднестровието.

Молдова от своя страна заяви преди време, че е изключено да се мисли за обединение с Румъния...

Съществуват много проблеми. Но в рамките на едно по-широко ЕС-сътрудничество, ние все още можем да бъдем партньори, защото Молдова в момента се е насочила към членство в съюза. Не говорим за обединение, това извън съмнение. Никой, честно казано не иска това в момента – нито Букурещ, нито Кишинев – но едно силно партньорство е възможно. И трябва да започнем да работим по развиването на политиката по съседските отношения. Нужно да се инвестират време, пари и желание.

Какво е мнението Ви за присъствието на Съединените щати в Югоизточна Европа? В България и Румъния имаше много спорове и недоволство от разполагането на американски военни бази...

Да, зная. Но ние сме членки на НАТО. Така че присъствието на чуждестранни военни части на наша територия е... доста нормално. Разбира се, има гласове, които повдигат въпроса за заплахата от терористични нападения. При това тези бази няма да бъдат на НАТО, а на Щатите. Те, като основна мишена на терористите, биха могли да „прехвърлят” опасността върху своите страни-клиенти. Аз, честно казано, мисля, че такава опасност съществува. Но това е цената, която плащаме, присъединявайки се към подобни организации.
Мисля, че терористичните нападения от 11 септември промениха отношението на САЩ към България и Румъния, в смисъл, че те започнаха да ни възприемат като ключови, стратегически партньори в борбата срещу тероризма.

Като опитен изследовател в областта на сигурността и отбраната, смятате ли, че една визия за обединени и по-сигурни Балкани е възможна?

Много е трудно да се каже да или не. Мисля, че са направени някои постижения в тази насока, като сравним например обстановката с тази преди 1995 ири 1999 година, преди Дейтънското мирно споразумение или образуването на Пакта за стабилност. На срещата на ЕС в Солун през 2003 година, например беше заявена принадлежността на Западните Балкани към европейското семейство, не им обещаха интеграция, но поне установиха ориентацията им към ЕС. Положението се подобрява, но основни проблеми като тези, свързани с идентичността, проблеми по установяване статута на дадени области, нови заплахи за сигурността на региона, за чието разрешаване трябва да се работи.

Като стана дума, веднъж влезнали вътре, можем ли да определим дали е нужно „задълбочаване” или ново разширяване на ЕС?

Това е погрешна дихтомия. Нейното формиране започна в началото на 90-те години на миналия век, но практиката в ЕС показа много ясно, че няма такава дихтомия. Задълбочаването и разширяването вървяха ръка за ръка. Имам предвид, когато първото разширяване след комунизма стана факт, започна и реформата в ЕС. При второто беше формирана идеята за единен конституционен договор, което е сериозна институционална реформа. Така че, мисля си, че двете вървят заедно и не можеш да разширяваш, без да подобряваш и обратно. Трябва да нагодиш двата процеса, за да бъдат те ефективни. Разбира се, срещнахме известни трудности, с негативните вотове за Конституцията във Франция и Холандия. Но ми се струва, че германското председателство на ЕС ще бъде от огромно значение и ще даде нов тласък за реформи в рамките на съюза. Дали това ще бъде диалог за нов конституционен договор или нещо в друга насока не мога да кажа, но Германия има средствата да направи това и нейните действия са от изключителна важност.

Съществуват известни опасения, че Румъния може да стигне до предсрочни парламентарни избори следващата година. Преди време президентът Траян Бъсеску каза, че сегашното правителство е направило много за евроинтеграцията на страната, но няма сили да я изведе през новите предизвикателства?

Да, съществуват някои гласове, които твърдят, че през пролетта на 2007 г. може да имаме избори. И това може да стане, особено ако премиерът Калин Попеску-Търичану изгуби подкрепата на своите съпартийци от Либералната партия...

Което вече се случва...

Което вече се случва – той загуби мнозинството в горната камара, в Сената и това е много вероятно да се случи и в Камарата на депутатите. Ако това стане, президентът Бъсеску ще има всички основания да свали Търичану от поста му. Защото той няма повече да представлява Либералната партия. Така казва румънската конституция.