Реминисценция. Публикувана на 28.11.2006, в Cross-bg.net

Адриан Поп: Румъния няма стратегия за развитие на своя запазена марка в Европейския съюз

Професор Адриан Поп е шеф на Катедра във Факултета по политически науки в Християнски университет "Димитрие Кантемир" в Букурещ, дългогодишен изследовател в областта на отбраната и сигурността, сътрудник в множество съвместни проекти, включително на Центъра за европейски изследвания по сигурността в Грьонинген, Колежа на НАТО в Рим, Холандия и на Института за регионални и международни изследвания в София.

В перспективата на европейската ни интеграция през следващата година, смятате ли, че България и Румъния заслужиха членството си в Европейския съюз, можеше ли това да стане и по-рано?

Не смятам, че заслужавахме да се присъединим по-рано. И не мисля, че Румъния, а доколкото ми е известна обстановката в България, са готови и икономически да се присъединят към ЕС. Но така беше договорено от политиците.

Каква ще бъде най-важната роля на Румъния като страна членка на ЕС?

Мисля, че се очертава това да бъде фактът, че, както и вие, така и ние ще станем външна граница на ЕС. Разбира се, ние бихме искали да изпъкнем с някакво конкурентно предимство. И това е проблем за Румъния, защото тя няма ясна представа какво ще бъде нейното конкурентно предимство. Не съществува стратегия, която да представя страната навън, с нещо като запазена марка. Не е ясно. Аз самият се чудя, защото никой още не е излязъл да каже „Вижте, ние искаме в следващите пет години да направим това и това...” Или, хайде, пет звучи много социалистическо, да ги направим десет (смее се).

Ще разполага ли Румъния с повече средства да влияе на преговорите за статута на Приднестровието? В момента вие не сте страна по тях?

Румъния не е и няма да бъде поканена в тези преговори. Защото, както знаете, тя беше страна в тях в началото, но беше много набързо изключена от Русия. Европейският съюз се изрази ясно, като каза, че няма да дава специален статут на Румъния в разговорите за съдбата на Приднестровието, но при все това страната трябва да остане активна в рамките на ЕС, за да придвижва точките в дневния ред по този въпрос. Всъщност, съюзът очаква от нас повече, отколкото ние правим в момента. Така че, Румъния е има инструменти, но не като самостоятелна страна.

Когато преди време си говорих с г-н Адриан Северин, той изрази идеята за разполагане на мисии и части на ООН и Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ), като след време се даде възможност на хората в Приднестровието да гласуват за независимост или присъединяване към Молдова.

Запознат съм с неговите идеи. Работата е там, че ОССЕ участваха в началото. Обаче те не направиха нищо. Нещо повече – американският посланик на ОССЕ, г-н Хийл, беше силно повлиян от руското лоби и постоянно даваше предложения, инициирани от руската страна. Това, което бих предложил аз, е едно преразглеждане на статута на ЕС и Съединените щати в полза на превръщането им в активни страни по преговорите за Приднестровието. В момента те са чисто и просто наблюдатели. Друго важно нещо би било използването на възможностите, които предлага Европейската политика по сигурността и отбраната. Това може да означава разполагането на цивилни групи, под егидата на ЕС, но включващи страни извън съюза, като Русия и Украйна. И това е възможно, особено като имаме предвид прецедента в Босна, с руските части там. Не трябва да антагонизираме Русия. И разбира се, от особено значение е работата по демократизирането на региона, използването на т.нар. 3D стратегия – декриминализация, демократизация и демилитаризация на републиката. Защото това, което имаме сега на изток от Днестър, е тоталитарен режим. Русия би могла да се включи като гарант за реформа в областта на сигурността.
Това, което Румъния би могла да направи е да осигури трансфер на „ноу-хау”. Молдова е страна, включена в стратегията за европейската политика за развиването на съседските отношения. Тази политика дава приоритет на демократизацията и трансграничното сътрудничество. Защо да не помислим за формула за вкарване на идеи за това как нещата биха могли да проработят в една четиристранна рамка – две еврочленки, като Полша и Румъния и от друга страна Украйна и Молдова. Особено що се отнася до приноса, който Полша би имал за развитието на Украйна и Румъния – за този на Молдова.
Трябва да помислим и за опазването на идентичността в Приднестровието. Едва една румънска телевизионна станция се приема в тази територия – ПроТВ, и едва няколко печатни издания излизат там на румънски. Имаме проблем с румънската идентичност в Приднестровието.

Като си говорим за Русия, каква ще бъде, според Вас, Русия след Путин? След президентските избори през 2008?

Има шанс Русия да се демократизира. Но струва ми се Русия след Путин ще остане Русия на Путин (смее се). Той има прекалено голямо влияние в момента.

Каква е визията на Румъния за Приднестровието? Какво е вашето желание?Нашето желание за обединение на територията с Република Молдова. За да си възвърне Молдова интегритета и връзките с Приднестровието.

Молдова от своя страна заяви преди време, че е изключено да се мисли за обединение с Румъния...

Съществуват много проблеми. Но в рамките на едно по-широко ЕС-сътрудничество, ние все още можем да бъдем партньори, защото Молдова в момента се е насочила към членство в съюза. Не говорим за обединение, това извън съмнение. Никой, честно казано не иска това в момента – нито Букурещ, нито Кишинев – но едно силно партньорство е възможно. И трябва да започнем да работим по развиването на политиката по съседските отношения. Нужно да се инвестират време, пари и желание.

Какво е мнението Ви за присъствието на Съединените щати в Югоизточна Европа? В България и Румъния имаше много спорове и недоволство от разполагането на американски военни бази...

Да, зная. Но ние сме членки на НАТО. Така че присъствието на чуждестранни военни части на наша територия е... доста нормално. Разбира се, има гласове, които повдигат въпроса за заплахата от терористични нападения. При това тези бази няма да бъдат на НАТО, а на Щатите. Те, като основна мишена на терористите, биха могли да „прехвърлят” опасността върху своите страни-клиенти. Аз, честно казано, мисля, че такава опасност съществува. Но това е цената, която плащаме, присъединявайки се към подобни организации.
Мисля, че терористичните нападения от 11 септември промениха отношението на САЩ към България и Румъния, в смисъл, че те започнаха да ни възприемат като ключови, стратегически партньори в борбата срещу тероризма.

Като опитен изследовател в областта на сигурността и отбраната, смятате ли, че една визия за обединени и по-сигурни Балкани е възможна?

Много е трудно да се каже да или не. Мисля, че са направени някои постижения в тази насока, като сравним например обстановката с тази преди 1995 ири 1999 година, преди Дейтънското мирно споразумение или образуването на Пакта за стабилност. На срещата на ЕС в Солун през 2003 година, например беше заявена принадлежността на Западните Балкани към европейското семейство, не им обещаха интеграция, но поне установиха ориентацията им към ЕС. Положението се подобрява, но основни проблеми като тези, свързани с идентичността, проблеми по установяване статута на дадени области, нови заплахи за сигурността на региона, за чието разрешаване трябва да се работи.

Като стана дума, веднъж влезнали вътре, можем ли да определим дали е нужно „задълбочаване” или ново разширяване на ЕС?

Това е погрешна дихтомия. Нейното формиране започна в началото на 90-те години на миналия век, но практиката в ЕС показа много ясно, че няма такава дихтомия. Задълбочаването и разширяването вървяха ръка за ръка. Имам предвид, когато първото разширяване след комунизма стана факт, започна и реформата в ЕС. При второто беше формирана идеята за единен конституционен договор, което е сериозна институционална реформа. Така че, мисля си, че двете вървят заедно и не можеш да разширяваш, без да подобряваш и обратно. Трябва да нагодиш двата процеса, за да бъдат те ефективни. Разбира се, срещнахме известни трудности, с негативните вотове за Конституцията във Франция и Холандия. Но ми се струва, че германското председателство на ЕС ще бъде от огромно значение и ще даде нов тласък за реформи в рамките на съюза. Дали това ще бъде диалог за нов конституционен договор или нещо в друга насока не мога да кажа, но Германия има средствата да направи това и нейните действия са от изключителна важност.

Съществуват известни опасения, че Румъния може да стигне до предсрочни парламентарни избори следващата година. Преди време президентът Траян Бъсеску каза, че сегашното правителство е направило много за евроинтеграцията на страната, но няма сили да я изведе през новите предизвикателства?

Да, съществуват някои гласове, които твърдят, че през пролетта на 2007 г. може да имаме избори. И това може да стане, особено ако премиерът Калин Попеску-Търичану изгуби подкрепата на своите съпартийци от Либералната партия...

Което вече се случва...

Което вече се случва – той загуби мнозинството в горната камара, в Сената и това е много вероятно да се случи и в Камарата на депутатите. Ако това стане, президентът Бъсеску ще има всички основания да свали Търичану от поста му. Защото той няма повече да представлява Либералната партия. Така казва румънската конституция.